Отглеждане на хлорофитум - фито-динамо за пари, достъпни доходи от къщи и за най-бедните.

Защо хлорофитума е интересно за доходи растение?

Отглеждането на хлорофитум - едно много интересно стайно растение, притежаващо свойства, които могат да Ви донесат добри доходи от къщи, е добра възможност за изграждане на собствен надомен бизнес от нула или от нищото, защото освен познания, други начални инвестиции няма да са Ви необходими. Това превръща тази работа в достъпна възможност и за най-бедните, но при едно условие - че са достатъчно предприемчиви и не залагат на това, някой друг да свърши работата и след това да ги покани по трудов договор и постоянна заплата.

Основни предимства на растението.
1. Има екзотичен вид с тънки, дълги, извити и заострени листа в тъмно и светло зелено-жълтеникава окраска, с което прилича на някои тънколистни палми, което го прави търсено и желано при озеленяването на офиси, магазини, заведения ...

2. Идеално е адаптиран към нашите климатични условия, не е претенциозен към топло и студено, слънце и сянка, сух въздух, което значи, че разходите за отглеждането му са малки.

3. При спазване на необходимите грижи, се отглежда лесно и не е капризен, а расте бързо (много важно търговско качество).

4. През пролетта и лятото развива множество тънки стебла, които разцъфтяват в малки бели цветове, след което се превръщат в многобройни кичести малки розетки (още едно важно качество, понеже тези розетки се отделят, разделят и служат за бурно размножавате на растението - а на Вас точно това Ви трябва).

Как да стартирате?
За начало достатъчно е да намерите една такава розетка, поставете я в чашка с вода и вече сте започнали чудесен надомен бизнес без никакви начални инвестиции. Но по-нататък, вместо предварително да отрязвате розетките, по-добрия и по-бързия начин е да ги посаждате в отделна чашка, разположена край главната саксия и едва когато се вкоренят, тогава да ги отрежете.

Отглеждане на хлорофитум.

Пулверизиране.
През летните месеци, когато въздуха е с най-ниска влажност, е добре да пулверизирате листата на растението с вода. За пулверизатор можете да използвате празно шише от почистващ препарат. През лятото трябва да поливате хлорофитума обилно, но ако го правите и през зимата, много скоро по листата му ще се появят кафяви ивици, особено ако и температурата е по-ниска от 7оС. Затова през зимата поливайте оскъдно.

Светлина.
Хлорофитума обича светлината, но не бива да е изложен пряко на слънцето. Затова ще забележите, че през зимата, когато светлината е по-оскъдна, листата му избледняват, а някои от тях даже пожълтяват и окапват. Затова през зимата дръжте хлорофитума на светло, най-близко до прозорците. Необходимо е растението да се подхранва редовно (за целта може да се използва и дървесна пепел).

Подхранване.
Признак за слабо подхранване са кафявите връхчета по листата. Отстранявайте ги и полагайте правилни грижи за растенията. Те трябва да имат добър търговски вид. На практика хлорофитума не страда от вредители, освен от листната въшка, ако растението е слабо. Започнете да продавате хлорофитума. Най-нетърпеливите могат да започнат още през 1-2-ия месец, когато той тъкмо се е прихванал. Но в този случай цената надали ще е по-висока от 1-2 лв. за бройка.

Реализация на продукцията.

Стратегия за продажби.
Ако изчакате растението да порасне 15-20 см цената ще се увеличи на 2-3 лв./бр. Ако изчакате 1-2 години, когато хлорофитума ще се развие добре, цената му може да достигне 4-5 лв. и повече за бройка. Най-добрата стратегия е да започнете продажби при първа възможност, но да продължите постепенно така, че да продавате растения на различни стадии на развитие, на различни цени, като си запазвате най-добрите за няколко годишно отглеждане.

Умение за продажби.
Продажбата е основния препъни камък за хората в България. Някои хора ще напълнят къщата си с цветя, но опре ли въпроса до продажби, загубват и ума и дума и изпадат в паника. Не се притеснявайте! Време имате достатъчно. Никой не Ви гони. Проявете и този път търпение. Ако на едно място Ви откажат, опитайте на друго. Важно е търпението и увереността да не Ви напускат и рано или късно ще успеете. Успеха наистина ще дойде!

Реализация наедро.
Най-лесно е да продадете продукцията си на едро, на цветарски магазин. Така, вероятно ще вземат цялото Ви количество, но на по-ниска цена. Другият известен вариант е да я предложите на общинските пазарите по цени на дребно, но ако през деня работите или имате други ангажименти, най-добре е да се споразумеете с постоянен продавач, срещу комисионна, да продава вместо Вас. Също, опитайте да установите директни директни контакти с:

• - офиси;
• - магазини;
• - заведения;
• - частни жилища;
• - обществени сгради;

Предложете продукцията си директно и на:

• - архитекти;
• - дизайнери по обзавеждане;
• - проектанти на жилища и др. сгради;
• - озеленители (в някои предприятия има такива, назначени на щат);
• - еколози.

Използвайте разлепени съобщения и безплатните талони за обяви в редица местни и национални вестници за установяване на допълнителни търговски контакти.

Добър търговски вид на продукта.
От продължителните грижи, чашките придобиват неугледен вид. Погрижете се за добрия външен вид както на растението, така и на саксията. Избърсвайте редовно, но внимателно листата. Почистете добре саксийката. „Облечете" я в премяна от цветна хартия, станиол или плат. Импровизирайте! Пресаждането в нова, чиста и красива саксия, макар и скъпо (заради новата саксия), значително ще повиши цената на хлорофитума.

Развитие на бизнеса.

Допълнителна стойност към продукта.
Продажбата на хлорофитума придружавайте с добре оформена и напечатана инструкция по неговото отглеждане. Винаги оставяйте телефон на клиентите си, за да Ви потърсят, ако се наложи. По този начин, на езика на маркетинга, се казва, че Вие добавяте, при една и съща цена, допълнителна стойност към продукта си, като предлагате нещо повече от конкурентите си (услуги като инструкция, телефон за справки или нещо друго).

Цени.
Ако растенията Ви са добре гледани, не правете компромиси с цените. „Дръжте" цените на добро ниво. Не подбивайте пазара! Така подбивате собствения си труд и го обезценявате. Клиенти има за всяка стока! Така ще продавате по цени на дребно и ще спечелите най-много. Ако след време разширите дейността или още от самото начало заложите голям брой, в реализацията, много полезни могат да Ви бъдат други разработки в този сайт, с които може да се запознаете, ако отделите необходимото за тази цел време.

Реинвестиране.
Не се изкушавайте получените от продажбите пари да изхарчите изцяло за текущи нужди. Проявете търпение и реинвестирайте (вложете отново) спечеленото в развитие на дейността. Купете (или си направете от подръчни средства) стелажи, купете готова пръст, торове, препарати. После си направете малък парник (такава разработка също имаме) и накрая ще се окаже, че сте изградили от нищото един цял самостоятелен бизнес, при това все така печеливш.

За да е законен бизнеса Ви.
Запомнете! Големият бизнес не се изгражда с много пари, с кредити или с „удари" - изведнъж, а с ум и търпение, точно така както Ви го описвам тук. За узаконяване на дейността Ви е необходимо да се регистрирате, като за това са възможни няколко варианта.
1. Да активизирате дейността на съществуваща Ваша замразена фирма;
2. Да използвате действаща фирма на Ваш роднина или познат.
3. Да се регистрирате като самоосигуряващо се лице. Това е и най-евтиния начин за регистрация - необходимите документи ще получите от интернет или в офиса на Агенция по вписванията.

Бъдете настойчиви и бизнеса с надомно отглеждане на хлорофитум ще Ви се отблагодари многократно. Това е един допълнителен източник на доходи от къщи, който е особено подходящ за жени, обичащи да отглеждат цветя в къщи, но не оставайте с впечатление, че е само това. За да превърнете това приятно хоби в доходен бизнес, ще е нужно повече предприемчивост и овладяването на допълнителни бизнес и търговски умения. Успех!

Производство на шафран (saffron) от шафранов минзухар.

Златна подправка - шафран.

Шафран (Crocus Sativus L., Kesar) е класическа "златна" подправка, една от най-древните, използван и като хранителен оцветител с оранжев цвят. Поручава се от изсушени близълца на цветовете на шафрановия минзухар. От незапомнени времена се счита за една от най-скъпите подправки, което се обяснява с трудоемкостта на производството му - един цвят дава общо 3 близълца, а за получаване на килограм подправка са нужни 200 хиляди цвята. Тези прекрасни цветя през есента покриват алпийските ливади с колоритен жив килим.

Шафранов минзухар.

Но цветовете на минзухара, от която се получава шафран, разцъфтяват само за седмица. И през това време те се събират всяка сутрин на разсъмване, докато слънцето още не препича твърде силно. Веднага след това тичинките се отстраняват ръчно от всеки цвят, и за да се получи един килограм шафран, трябва да се обработват ръчно стотици хиляди минзухари. Шафранът се отглежда трудно и струва скъпо. Не рядко го наричат цар на всички подправки. До около 90% от световната реколта от шафран се събира в Иран.

Произход на името и легенди.

Димата "шафран" произлиза от арабското azafran "зафран", което би могло да се преведе като "жъртолист". Междудругото, акадското обозначение на подправката (azupiranu) навежда на мисълта, че арабската дума е била заимствана от някакъв по-древен близкоизточен език. Латинското название "Crocus" се свързва с античната легенда за прекрасния юноша на име Крокус и бог Хермес. Преданията казват, че жителят на връх Олимп (Olympus) - бог Хермес (Hermes) веднъж се съревновавал с приятеля си Крокус (Crocus), но случайно го убил.

Оплаквайки приятеля си, Хермес превърнал капки от неговата кръв в красиви цветя минзухари (крокуси) - толкова красиви, колкото бил красив и неговия приятел. Според друга версия, Crocus, е бил влюбен в нимфа, и те никога не се разделяли. Когато боговете уморени да ги гледат все заедно, превърнали нимфата в храст, и младия мъж - в красиво растение, което по-късно става известно като шафран.

Посевен шафран (Crocus Sativus L.

Посевният шафран (Crocus Sativus L.) е много красиво многогодишно луковично растение от клас Сенникоцветни. Той има плоско-сферични грудки, покрити с влакнести кафяви люспи и влакнести външни корени и тесни, линейни, леко извити в края листа, които се появяват в растението по време на цъфтежа или след него. Височината на растението варира от 8 до 30 cm.

Цъфти през септември - октомври, изхвърляйки в началото една или две цветни стрелки, големи, красиви, ароматни цветове в светловиолетова или жълта окраска. Плодникът на всяко цвете има 3 големи тръбни тъмнооранжеви близълца (тичинки). Плодовете са продълговати капсули със семена. Шафранът, като подправка има забележителен, леко опияняващ аромат и горчиво-пикантен вкус.

Произход и разпространение.

За родина на растението, по мнението на различни специалисти, се считат Индия, Мала Азия или Иран. В див вид практически не се среща. Днес, като подправка, се развъжда в Италиа, Франция, Гърция, Испания, Иран, Индия, Пакистан, Китай, Япония, Задкавказието и Крим. Най-качествен и скъп шафран отглеждат в испански плантации, разположени във Валенция, Андалузия, Сарагоса и Балеарсикет острови.

Производство на шафран от отглеждане на шафранов минзухар.

Използваемата част, в качеството му на подправка, са близълцата на цветовете. Те съдържат етерично масло, което включва пинен, пинеол, глюкоза, смоли, мазнини, витамини, тиамин и рибофлавин, каротин, зеаксантин, флавоноиди и др. Оцветителните свойства му се придават от глюкозидите кроцин и пикроцин. Суровината се прибира през септември - октомври. За приготвяне на подправката прибират само току-що разцъфтелите цветове, които цъфтят общо 3 дни.

Цветовете се събират ръчно и само в сухо време. След прибирането, веднага се откъсват близълцата, които след това се сушат за кратко време (20 - 30 минути) при стайна температура. Готовата подправка представлява мазна на пипане маса, състояща се от сухи, крехки, преплетени помежду си нишки (тичинки) с жълт или тъмночервен цвят. Трябва да се съхранява на тъмно, сухо и прохладно място, в херметична опаковка.

Шафранът е най-скъпата подправка в света.

Шафранът (saffron) е най-скъпата подправка в света, чиято цена не е намалявала още от Средновековието, когато един килограм шафран може да бъде разменен за арабски кон. Въпреки, че днес шафрана е загубил предишната си значимост, той е ценен като златото, защото в света се произвеждат годишно общо около 300 тона. Шафранът е известен като мощен афродизиак, така че често се нарича подправка на любовника. Сред жителите на Кашмир е много популярен традиционен кашмирски чай, наречен кахва. Използвани при неговото приготвяне са бадеми и шафран.
----------

Биохумус - биотор

За производството на биохумус или биотор е необходимо да се снабдите с червен калифорнийски червей, като Ваша главна работна сила. Но също може да се използва и обикновен дъждовен червей (Калифорнийския се размножава по-бързо, но струва пари и трябва да зимува на топло).

Дъждовен червей може да намерите буквално навсякъде и повсеместно, но най-много има в старите боклукчийски купчини около селски дворове, животновъдни ферми от всякакъв вид, по дъното на горски оврази под насъбралите се там миналогодишни листа.

Зареждането с компост за производство на биохумус се прави от всякакъв органичен материал - спарени листа, събрани в гората или в градината, спарени обелки или остатъци от плодохранилища, отпадъци от Вашата кухня (само от растителен произход), оборски тор от кокошки, свине, зайци, гълъби и др.

В готовия компост се пускат червеите, за да го преработват (ядат) в биохумус. На 1 квадратен метър се пускат 5000 червея. Преработката на така съставения субстракт трае обикновено по 4 - 5 месеца, при което броя на червеите се увеличава 5 - 10 пъти, в зависимост от това колко грижи полагате за поддържане на оптимални условия. Ако периодично се отделят възрастните червеи, може още повече да се ускори възпроизводството.

Сега да пресметнем добива и дохода. Един червей за ден преработва около 1 грам субстракт, от което излиза около 50% биохумус. Смятаме за 4 месеца, 5000 червея на 1 квадратен метър, преработвайки 600 кг. компост, ще дадат добив от 300 кг. биотор, което излиза 96 лв (при цена 15 лв за 1 тобра от 50 литра).

Ако за целта отделите в градината си 100 квадратни метра (10 м х 10 м), това прави доход от 9600 лв за едно лято. А ако се запретнете с 1 дка?! Не е лошо, нали! При това разходите за време и труд са за периодично поливане и подготовка на компост (събиране на листа и растителни отпадъци + оборски тор).

След това готовия екологичен тор се разфасова в торби и се разнася в магазините. Това може да се прави в мазето или на вилата. Освен това, червеите могат да се използват (след края на сезона) като много добра фуражна добавка за кокошки, прасета и др., като при това кокошките увеличават броя на снесените яйца. А младите животни, хранени с червеи се развиват по-интензивно. От изсушените и стрити на прах червеи може да се прави храна, която да се разнася в зоомагазините.

Възможностите са доста, но само за предприемчиви хора. А как да познаете дали един човек е предприемчив? Много просто! Предприемчивия човек винаги намира начини да свърши работата, а мързеливия постоянно ти обяснява (и то много научно) защо работата не може да стане. Но помислете! Вие кога сте плащали на някой, който Ви обяснява защо не може да Ви свърши работа? Е, не го правете и Вие.
------------------------------------------------

Фамилни (семейни) ферми за отглеждане на печурки

Интересът на човека към ядливите гъби като към желана, вкусна и пикантна храна е от незапомнени времена. Сезонното появяване на диворастящите гъби е насочвало постоянно човека към мисълта за култивираното им отглеждане.

През 1754 г. шведът Лундсберг описва отглеждане на печурка в оранжерии и на открито. А по-късно, от Франция вече, производството на култивирана печурка, преминава в Англия, където започва строителството на специални примитивни гъбарници, а през 60-те години на XIX век култивираната печурка навлиза и в Америка.

В началото на XX век тя прониква в много европейски страни, в Африка, Австралия и Япония. Споменаваме предимно култивираната печурка, защото основната търговска гъба, често наричана "царица на гъбите" е именно тя.

Първият силен тласък гъбопроизводството получава след създаване на методи за лабораторно /стерилно/ производство на посадъчен материал /мицел/ през 1894г.

При изграждането на един съвременен фамилен (семеен) гъбарник за отглеждане на култивирани печурки стремежът е да се внедрят постепенно някои елементи на новата технология в производството на печурки като:

• построяване на подходящи за целта помещения с необходимите санитарни изисквания;
• доставяне на готов за зареждане пастьоризиран компост в пластмасови торбички;
• ускоряване на производственият цикъл, което води до многократни зареждания на гъбарника в рамките на една година;
• изнасянето на вече използваният компост с торбите от помещението, което предпазва гъбарника и околността от разпространяване на зарази.

Крайният резултат при прилагането на тази технология в малките гъбопроизводителни ферми е стабилизирането и повишаването на средния добив печурки. Максималните добиви, които се получават днес при отглеждане на култивирана печурка в семейни ферми е от 240 ÷ 300кг. пресни гъби на тон компост.

Организирането и внедряването в едно селище на малки гъбарници създава добри предпоставки за развитието на гъбопроизводството като доходоносен семеен бизнес за отделните домакинства, като най-вероятно и в близкото бъдеще българското гъбопроизводство ще остане дребно и ще се развива на фамилен принцип.

Инвестирането в големи модерни гъбарници засега е икономически неизгодно, поради голямата конкуренция на международния пазар за пресни и консервирани гъби. Но за сега се очаква скоро време да започне влагане на инвестиции в малки специализирани ферми с годишна продукция от 80-100 тона прясна печурка.

Проектите за малка фамилна гъбопроизводителна ферма поставят ударение върху строителството на подходящи помещения, съоръжения и тяхната правилна експлоатация. Акцентира се върху производствения процес и неговите особености, както и върху транспортирането на готовите печурки до крайния потребител /изкупвателен пункт или търговец и продажбата им на едро и дребно/.

Не бива да се забравя, че производството на култивирани печурки е рискова дейност и изискванията на международния пазар към качеството на продукцията са твърде високи за досегашния български гъбопроизводител. Ето защо е от важно значение предварителното обучение на бъдещите фермери.

За реализиране на един проект от типа на "фамилна ферма за култивирани печурки" е възможно да се търси съдействието на международни икономически програми за развитие на малкия и средния бизнес, както и помощ от страна на специалисти в тази област.
------------------------------------------------

Надомното производство на зеленчуци

Възможно ли е надомното производство на зеленчуци?

Много зеленчуци можете успешно да отглеждате в домашни условия през цялата година. По стелажи или первази край прозорците, а от пролетта до есента - и по терасите можете да култивирате най-различни растения, обогатявайки по този начин рациона си през цялата година с храна богата на витамини и микроелементи.

Най-често в домашни условия се отглеждат краставички, домати, чушки, спанак, маруля, лук, чесън, магданоз и даже тютюн. За целта е необходимо предварително да си подготвите почвена смес и подхранващи съставки, подобно на тези, които се използват за отглеждане на цветя, в т. ч. дървесна пепел, стърготини, торф.

Надомното производство на зеленчуци

Използват се различни видове съдове - керамични, пластмасови, дървени, кофички от кисело мляко или сокове, бутилки от минералана вода и др.

Необходими са Ви също термометри - в стаята и на балкона за наблюдение на вътрешните и външните температури; лампи за доосветяване на растенията, особено през зимния период, но и през останалото време, ако имате растения, разположени далеч от прозорците.

С аптекарски везни или с мерителни лъжички и чашки можете да определяте количеството на подхранващите смеси и торовете.

Подгответе още и лопатки, сито за почвените смеси, колчета за пикиране и пресаждане, малка лейка, пулверизатор (празна бутилка от почистващ препарат), малка вила за разрохване на почвата, ножове, полиетилен за покриване на сандъчетата с разсада, хартия за засенчване на растенията през горещите дни, колчета и канап за привързване.

При отглеждане на зеленчуци вкъщи трябва да отчитате ограничената площ, ниската осветеност, а също и някои специфични изисквания на отделните култури.

Най-добре е да разполагате растенията в близост до прозорците обърнати на изток, юг и запад. Светлолюбивите растения поставяйте отляво на източните и отдясно на западните прозорци.
Полезната площ пред прозорците можете да увеличите с добре закрепена широка дъска, а за постигане на по-голяма интензивност използвайте стелажи с полици през 30 -40 см.

За отглеждане на малките растения се използват малки и плитки съдове, а за големите - големи и дълбоки съдове (метални кутии от сирене, 5 или 8 литрови бутилки от минерална вода).
За отглеждане на разсад си приготвяйте торфени блокчета чрез специално сковани за целта решетести сандъчета с подвижни дъна под всяка кутийка (за по-лесно изваждане на блокчетата).

При подбора на съдовете отчитайте нуждите на конкретното растение. Например за краставичките са нужни съдове с обем от 5 до 8 литра, за нискораслите домати - 5 л., за високораслите домати - 8 - 9 л.

За оттичане на излишната поливна вода съдовете трябва да имат малки отвори по дъното, като при използване се поставят в тавички за да не наводните стаята си.А за да не се подпушват отворите, по дъното на съдовете правете дренаж от дребни камъчета и керимидки, след което насипвайте почвената смес.

Добре е металните съдове да обвивате в хартия, понеже през лятото на слънце те бързо се загряват, а през нощта бързо се охлаждат.

Новите съдове промивайте с разтвор на сода, а използваните с гореща вода и сапун, след което ги дезинфецирайте с подходящ разтвор.

Почвената смес приготвяйте предварително от плодородна градинска почва, смесена с прогнили листа, торф, едрозърнест пясък и съхранявайте на подходящо място в мазето или на терасата. За да е еднородна, почвата смесвайте я добре и след това я пресявайте през едро сито.
За отглеждане на растения през зимните месеци голямо значение има допълнителното осветяване. 

За целта използвайте луминисцентни осветителни тела с мощност 40 W, като ги разполагате в близост до растенията - странично стоящи, странично висящи или висящи над самите растения. Могат да се използват и обикновени електрически крушки с мощност 100 - 150 W на 1 кв. м. Доосветяването се прави в сутрешните часове и вечер, но ако  растенията се отглеждат само на изкуствено осветление, то неговата продължителност трябва да е 12 - 18 часа. 

В хладните жилища или стаи, където е трудно да се поддържа оптимален режим на топлина и влажност, за младите растения могат да се използват мини парници - за целта сандъчетата се покриват с полиетилен, поставен на подходяща конструкция.

За удобство е добре да разполагате с маса в близост до отглежданите растения. На нея ще извършвате пикировката (пресаждането) и разсаждането, както и др. дейности, свързани с отглеждането. 

С цел закаляване на разсада и младите растения е добре през деня да ги изнасяте на открит въздух (на терасата) или да си изготвите специална конструкция на релси, по която през деня ще избутвате растенията навън от прозореца, а вечер ще ги прибирате навътре.
Зеленчуци вкъщи могат да се отглеждат по различни начини: от семена, от разсад, чрез доотглеждане на растения, взети от градината.

От семена се отглеждат обикновено лук, чесън, магданоз, марули. Чрез разсад се отглеждат домати, чушки, краставички. Есенно доотглеждане вкъщни условия се прави на домати, чушки, патладжан, цветно зеле и др., които при отглеждане в градината не са успели да дадат реколта. В този случай растенията, с пръстта около корените, се пресаждат в големи съдове за доотглеждане. Реколтата се формира за сметка оттока на хранителни вещества от листата и стеблата на растението.

Възползвайте се веднага от тази технология за да осигурите целогодишно трапезата си с пресни зеленчуци.

В момента разполагаме и с подробни конкретни технологии за отглеждане на краставички, домати, чушки, грах, фасул, маруля, спанак. При желание от Ваша страна, можете да заявите всяка от тях с писмо свободен текст и такса от 15 лв за всяко растение, преведена по известния Ви вече начин.
------------------------------------------------

Почва и плодородие.

Какво е почва?

Почвата е повърхностния рохкав изветрен пласт на земната кора, със сложен състав и структура. Тя притежава уникалното свойство плодородие. Почвеното плодородие е това свойство на почвата да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа, развитието и продуктивността им.

 

Плодородие.

Почвеното плодородие е резултат от едновременното протичане на две големи групи процеси: изветряне и почвообразуване. Почвата представлява местообитание, освен за корените на растенията, а също и за милиони видове микроорганизми, насекоми и дребни млекопитаещи (най-вече гризачи).

------------------------------------------------

Производство и отглеждане на домати сорт Матина.

Характеристика на доматите Матина.

Доматите от сорт Матина са популярен, ранозреещ германски сорт, незастъпен в България. Растението е с картофен тип листа, сравнително слабо облистено. Доматите са отлично изглеждащи, средно 4,5 см в диаметър, отлично изравнени по форма и много добре по размер. Подходящи за бране на китки.

Трайноста им е много добра и имат добра родовитост. Вкусът е много добър, с много добър баланс на сладост и киселинност. Подходящи са както за прясна консумация, така и за консервиране.

 

Отглеждане на разсада за домати.

Използва се пикиран разсад, който се отглежда в топли парници. Сеитбата се извършва между 25 – 30 декември, така че по време на засаждането на постоянно място разсадът да бъде на около 75 дни. Използването на по-млад разсад се отразява неблагоприятно върху ранозрелостта.  

За един декар се засяват 20 – 25 гр.  семена върху 8 – 10 м2   площ. Семената предварително се обеззаразяват с 0.25%-ов разтвор от гермизан или цезеран насбайце (накисват се за 1 час, след което се промиват с чиста вода и се просушават на сянка ). Пикирането трябва да се извърши веднага щом растенията образуват втори лист.

Те се пикират на разстояние 12 x 12 cm, но най –добре в пластмасови саксии с диаметър 10 cm. Чрез известно закаляване разсадът трябва да бъде подготвен за засаждане в полиетиленовите оранжерии, в които през този период температурните условия не винаги са благоприятни.

Отглеждане на доматите.

Подготовката на оранжерията започва от есента с дълбока обработка и внасянето на 10 t оборска тор, 60 kg суперфосфат и 40 kg калиев фусфатна декар. Полиетиленовото платно се поставя върху конструкцията 7 – 10 дни преди засаждането, за да изпръхне и се затопли почвата.

Срокът за засаждането се определя от климатичните условия на района и от прогнозата за времето. Извършва се обикновено между 20 март и 5 април. Доматите се засаждат на висока двуредова леха при разстояния:

• 100 cm – ширина на лехата, 
• 60 cm – между редовете в лехата, 
• 30 – 40 cm – между растенията в реда и 
• 60 cm – между лехите. 

Те се отглеждат едностъблено, на шпалир т.е., растенията се привързват с манила за теловете, опънати на около 2m над редовете. Манилата се връзва в основата на всяко растение. Отначало, до 20 – 25 дни след засаждането, растенията нарастват бавно, тъй като имат нарушена коренова система.

През този период те са чувствителни на високите температури на въздуха и на ниската влажност на почвата. Затова температурата се поддържа в границите 18 – 200С през деня и 12 –150С през нощта, а относителната влажност  - от 65 до 70%. По – късно температурата се повишава на 20 – 250С, а при зреенето на доматите – на 25 – 30оС.

Влажноста на въздуха се понижава на 60 – 70%. В оранжерията температурата не тряба да е по – висока от 30оС и по – ниска от 10оС. Температурата и влажноста на въздуха се регулират главно чрез проветряване. През време на вегетацията се правят няколко окопавания: първо – на дълбочина 12 – 15 cm, а следващите по- плитко -  на 5-8cm.

Напояване.

Особено внимание трябва да се обръща на напояването. До формиране на първите плодове растенията се нуждаят от по – малко вода и почвената влажност се поддържа около 70 – 74 % ППВ, а през периода на плододаването – 80% ППВ. Отначало се полива с около 20 – 30m3 на декар, а по време на масовите беритби – с около 35 – 40m3 на декар. Полива се гравитачно ( с течаща вода ). Температурата на поливната вода не трябва да бъде по – ниска от 20оС.

Подхранване.

За да се получи висок добив, растенията се подхранват 3 – 4 пъти. Първото подхранване се прави непосредствено след засаждане, а следващите след 15 – 20 дни. Общо на декар за първото, второто и четвъртото подхранване се внасят около 60 – 80kg амониев нитрат, 20 – 30 kg суперфосфат и 15 – 20kg калиев сулфат. Третото подхранване се прави с 1 – 2 t пресен оборски тор, размит в поливната вода.

Растенията своевременно се колтучат, а след шестото съцветие (около 10 май) се прекършват. Застарелите листа през втората половина на вегетацията се почистват. Цветовете от първото до третото съцветие, за да не изресяват, се пръскат с едно от растежните вещества 200А, 201А или томамилов разтвор  0.5cm3 в 1 литър вода. Третират се само отворените цветове. Пръска се през 3 – 4 дни. По- късно,  за да се осигури опрашване, се използват трилери за вибрирането на цветовете, или се почукват теловете на конструкцията. Тези операции се правят през обедните часове.

Болести по доматите.

В полиетиленовите оранжерии се води редовна борба срещу болестите и неприятелите по доматените растения. Най –често растенията се нападат от листни петна, картофена мана, фитофторно гниене, бактерийно изсъхване, сиво гниене, листна плесен, а от неприятелите – от оранжерийна белокрилка, паяжинообразуващ акар, памукова нощенка и др.

Борбата срещу болестите и неприярелите е сигурна при правилен режим на отглеждане и при използване на най – ефикасни растителнозащитни препарати.

• Срещу фитофторното гниене, картофената мана и листните петна растенията се пръскат с дитан М 45 – 0.2%, купроцин 0.4%, корсейт – 0.15%; 
• срещу брашнеста мана – с морестан-0.1%, тиозол-0.3%; 
• срещу сивото гниене – с метил-топсин-0.07%,роврал – 0.15%, и се поливат с по 1 литър метил-топсин – 0.07%, а 
• срещу въшки – с кронотон-0.1%, децис – 0.05%, вазтак – 0.03%. 
• срещу оранжерийната белокрилка се провежда системна борба, като последователно всяка седмица се пръска с комбинациите 0.15% ланат + 0.05% морестан, 0.03% амбуш + 0.3% пероцин, 0.15% децис + 0.03% пероцин. 

Освен това оранжерията периодично се обгазява с бладафум при норма 10 г за 200м3  въздушно пространство, или с 10 – 14 кутийки на декар. Обгазява се късно следобед, като проветлителите се затварят. Кутийките се разпределят равномерно в оранжерията и се изгарят, а на сутринта проветрителите се отварят, за да се проветри добре.

Беритбите започват в края на май, началото на юни. Средните добиви от декар са 6-7 тона. 
------------------------------------------------

Перспективен бизнес ли е цветарството?

Мини-земеделие в задния двор.

Земеделието не винаги се развива на полето. Има много печеливши земеделски възможности от дома или собствен двор. Много хора се увличат от цветарството и това хоби може да се превърне в перспективен и доходен бизнес. Някои даже стигат до построяване на собствен парник в двора си. Но това вече е за по-трудолюбивите.

Развитие на озеленяването.

А напоследък масово се озеленяват магазини, заведения, обществени сгради, частни домове - и новостроящите се и старите. Появи се нови професии - озеленител и вътрешен дизайнер. Което доказва наличието на голям и гладен пазар. Основната инвестиция в случая е за няколко добри ръководства по цветарство, ако вече не разполагате с такива. Прегледайте разделите по размножаване и... действайте.

Как да започнете с цветарството?

Отвсякъде можете да си набавите резници, издънки и даже семена. Засаждайте, отглеждайте и продавайте. Напрактика, това няма да ви коства нищо като разходи, так че целия доход от продажбите ще ви идва чиста печалба. Даже само като аматьори да действате и по 3 - 4 екземпляра на месец да продавате, по за 10 - 15 лв, това са от 30 до 60 лв допълнителен доход за месеца!

Рекламирайте растенията си.

Когато имате самостоятелни екземпляри от различни растителни видове за продажба, рекламирайте ги с обяви в местните вестници, или като раздавате евтини листовки на потенциалните клиенти или директно на цветарските магазини. Влезте във връзка с хора от посочените по-горе нови професии. Така те ще Ви имат предвид, когато реализират поредния си проект за озеленяване или вътрешен дизайн.

Изгответе си рекламна брошура с обяснения за видовете, които предлагате. Приложете подходящи фотографии. Погрижете се за оформлението на брошурата. Тази бизнес идея за развитие на цветарство крие неограничени възможности като самостоятелна и даже надомна дейност, без начален капитал. Въпросът е дали Вие ще се възползвате от нея?! Или ще чакате някой друг да я реализира, а Вие да работите за него?
------------------------------------------------

Ще отглеждате ли соя?

Какво е соя?

Соята е бобово растение. На латински се нарича - Glicine hispioja (Moench) Maxim. Родината и е Китай. Носи името си от Китайската дума "Соу", което значи "голям боб". Наред с ориза, соята е най-важната храна за народите от Източна Азия.

Соята е най-евтиният източник на висококачествен растителен белтък. Съдържа осемте незаменими аминокиселини, необходими за прехраната и здравето на човека.

Стратегическа култура.

Соята е растение, старо като света. Един от начините да се изхранят всички жители на планетата е да се отглеждат културите с висока хранителна стойност. Четири са признати за най-важни и стратегически за света:

• пшеницата, 
• царевицата, 
• люцерната, 
• соята.

Възможност за доходи.

Ако се занимавате със земеделие, трябва да знаете, че соята е една селскостопанска култура, която не е разпространена у нас. Това е култура, която има толкова достойнства, че трябва да се разпространи повече и да се отглежда с внимание и грижи. Тя може да Ви донесе много добри и постоянни доходи. Още повече, че има фирми които ще изкупят вашето производство така, както в Родопите се изкупува тютюнът.
------------------------------------------------

Червените (калифорнийски) червеи ще спасят Земята.

Жителят на Дортмунд Петер Лудвиг е милионер от червеи. 

Но неговите милиони не са вписани в банковия му влог, а са скрити в земята. В градински участък с големина един декар живеят три милиона червеи, а техният „стопанин", 69-годишният Петер, който е бивш търговец, ги продава рядко и без желание. 

Преди няколко години той открил статия за земните червеи, от която с изненада научил, че на нашата планета нито едно друго същество не е в състояние така ефективно да преработва различните биологически отпадъчни продукти, да подобрява и да разрохква почвата.

 

Ферма за производство на хумус.

Това до такава степен поразило любознателния дортмундец, че решил да се залови с една необикновена работа — да създаде ферма за производство на хумус. „Гъските са спасили“ Рим, а червеите ще спасят Земята", твърди „червейният професор", както шеговито го наричат неговите приятели и познати. Лудвиг пък им доставя продукцията на своята ферма. 

Ползи от червените червеи.

Растенията, засадени в подобрената от червеите почва, се развиват така бурно, сякаш са били поливани с „жива вода". Доматените насаждения например израстват до три метра! Хумусът не изисква някакви допълнителни подобрения, така че няма проблеми с нитратите. И накрая, подземните санитари - червеите лекуват почвата, като я освобождават от вредните химически вещества — пестициди, хербициди, и токсичните серни съединения.
---------------------------------------------------

Агротехнология за отглеждане на пшеница.

Пшеницата е най – важната земеделска култура у нас. 

Зърното и е основна суровина за приготвянето на хляб, хлебни изделия, използва се още за производството на макаронени изделия, фиде, булгур, сладкарски изделия и др. Преработеното пшенично зърно и негодната пшеница се използва като фураж за животните. В България се засяват средно около 9 – 12 млн. дка. пшеница, при средни добиви 280 – 320 кг/дка., а при по добри условия добивите достигат 450 – 600 кг/дка.

По – голяма част от площите са заети със зимна мека пшеница, която се използва за производството на хляб и хлебни изделия, а около 60 – 80 хил. дка. са заети от твърда пшеница, предимно в Южна България и се използва за производството на макаронени изделия.

Предшественици. 

Пшеницата има избор на предшественици. Те могат да се степенуват по следния начин:

• -    ранни едногодишни бобови култури (грах, фасул и др.) и едногодишни смески с бобов компонент;
• -    късни едногодишни бобови култури;
• -    средно ранни хибриди на царевицата за зърно, слънчоглед и др.;
• -    средно късни хибриди на царевицата за зърно, сорго, зеленчуци, ечемик и др;
• -    късни хибриди на царевицата за зърно, късни зеленчуци;

Не бива да се отглежда след зимни житни култури.

Обработка на почвата. 

Времето и срокът на обработката на почвата се определя от вегетационния период на предшественика и от времето на освобождаване на площта от него. Обработката при ранните  предшественици ( грах, фасул) които се прибират 3 – 4 месеца преди сеитбата на  пшеница, се извършва еднократна плитка обработка с дискови лющилници или дискови брани.    

След късни предшественици почвите се обработват на дълбочина 8 – 10 см. с тежки дискови брани. При заплевени с многогодишни плевели и растителни остатъци се извършва предсеитбена оран с лемежен плуг на дълбочина 14 – 16 см. След оранта се извършват дискувания с дискова брана за изравняване на повърхността, за да се създаде подходящо легло за семената.

Торене на пшеницата.

Торенето има важно значение за повишаване на добивите. Пшеницата се тори с минерални торове. Органичните торове се внасят на някои окопни предшественици. Необходимо е да се прилага схема на торене. В зависимост от типа предшественик се определя нормата на азотно торене, докато нормата на фосфорното торене за всички предшественици варира от 10 – 12 кг/дка.

Калиево торене се прилага, ако запасеността на калий на почвата е ниска. Фосфорните и калиевите торове се внасят с една от последните обработки на почвата. Нормата на торене в зависимост от условията на отглеждане.

Може да се посочат следните норми за торене:

при неполивни условия:

• 14 - 16 кг / дка - N,
• 10 – 12 кg / дка - Р2О5,
• 8-10 кg / дка  - К2O

при поливни условия:

• 18 – 20 кг / дка - N,
• 12 – 14 кг / дка - Р2O5,
• 10 – 12 кг / дка - К2O.

Фосфорните и калиевите торове се внасят с обработка след прибиране на предшественика. Азотните торове се внасят двукратно – 1/3 от торовата норма с последната предсеитбена обработка, а останалите 2/3 като ранно пролетно подхранване (февруари, март).

Посевен материал и сеитба. 

Посевния материал трябва да бъде окачествен по установени стандарти, правилно съхраняване и обеззаразяване за борба с болести по пшеницата непосредствено преди сеитбата. Посевната норма се определя в зависимост от особеностите на сортовете, от вида на предшественика, от качеството на предсеитбената обработка на почвата и сроковете на сеитбата.

Посевната норма трябва да бъде между 400 и 650 к. с. /кв. м. Сеитбената норма за пшеницата варира между 22 - 26 кг. к. с. /дка. Сеитбата се извършва с тесноредови сеялки, които се комплектоват със заравняваща и притъпкваща част или с влачки. След сеитбата площите се валират с комбинирани валяци.

Грижи по време на вегетация. 

След сеитбата за посевите се полагат постоянни грижи, за да се опазят от плевели, болести и неприятели, като им се осигури допълнително количество хранителни вещества през вегетацията. Грижите при пшеницата се подразделят по периоди: есенни, зимни и пролетни.
Борбата срещу плевелите се води чрез използването хербициди като се съобразява с характера на заплевяването.

Борбата срещу болести се състои в използване на фунгициди, която започва още с третиране на посевния материал. Борбата се води срещу базичното гниене, ръждата, брашнестата мана и др. Неприятели на пшеницата са житните бегачи и житните дървеници.

Прибиране. 

Продължителността на жътвата не трябва да е повече от 12 - 14 дни. У нас зърното на пшеницата се прибира чрез директна жътва със зърнокомбайни, а сламата – със сламопреси.
--------------------------------------------------