10.10.2011 г.

Биохумус - биотор

За производството на биохумус или биотор е необходимо да се снабдите с червен калифорнийски червей, като Ваша главна работна сила. Но също може да се използва и обикновен дъждовен червей (Калифорнийския се размножава по-бързо, но струва пари и трябва да зимува на топло).

Дъждовен червей може да намерите буквално навсякъде и повсеместно, но най-много има в старите боклукчийски купчини около селски дворове, животновъдни ферми от всякакъв вид, по дъното на горски оврази под насъбралите се там миналогодишни листа.

Зареждането с компост за производство на биохумус се прави от всякакъв органичен материал - спарени листа, събрани в гората или в градината, спарени обелки или остатъци от плодохранилища, отпадъци от Вашата кухня (само от растителен произход), оборски тор от кокошки, свине, зайци, гълъби и др.


В готовия компост се пускат червеите, за да го преработват (ядат) в биохумус. На 1 квадратен метър се пускат 5000 червея. Преработката на така съставения субстракт трае обикновено по 4 - 5 месеца, при което броя на червеите се увеличава 5 - 10 пъти, в зависимост от това колко грижи полагате за поддържане на оптимални условия. Ако периодично се отделят възрастните червеи, може още повече да се ускори възпроизводството.

Сега да пресметнем добива и дохода. Един червей за ден преработва около 1 грам субстракт, от което излиза около 50% биохумус. Смятаме за 4 месеца, 5000 червея на 1 квадратен метър, преработвайки 600 кг. компост, ще дадат добив от 300 кг. биотор, което излиза 96 лв (при цена 15 лв за 1 тобра от 50 литра).

Ако за целта отделите в градината си 100 квадратни метра (10 м х 10 м), това прави доход от 9600 лв за едно лято. А ако се запретнете с 1 дка?! Не е лошо, нали! При това разходите за време и труд са за периодично поливане и подготовка на компост (събиране на листа и растителни отпадъци + оборски тор).

След това готовия екологичен тор се разфасова в торби и се разнася в магазините. Това може да се прави в мазето или на вилата. Освен това, червеите могат да се използват (след края на сезона) като много добра фуражна добавка за кокошки, прасета и др., като при това кокошките увеличават броя на снесените яйца. А младите животни, хранени с червеи се развиват по-интензивно. От изсушените и стрити на прах червеи може да се прави храна, която да се разнася в зоомагазините.

Възможностите са доста, но само за предприемчиви хора. А как да познаете дали един човек е предприемчив? Много просто! Предприемчивия човек винаги намира начини да свърши работата, а мързеливия постоянно ти обяснява (и то много научно) защо работата не може да стане. Но помислете! Вие кога сте плащали на някой, който Ви обяснява защо не може да Ви свърши работа? Е, не го правете и Вие.
------------------------------------------------

29.08.2011 г.

Фамилни (семейни) ферми за отглеждане на печурки

Интересът на човека към ядливите гъби като към желана, вкусна и пикантна храна е от незапомнени времена. Сезонното появяване на диворастящите гъби е насочвало постоянно човека към мисълта за култивираното им отглеждане.

През 1754 г. шведът Лундсберг описва отглеждане на печурка в оранжерии и на открито. А по-късно, от Франция вече, производството на култивирана печурка, преминава в Англия, където започва строителството на специални примитивни гъбарници, а през 60-те години на XIX век култивираната печурка навлиза и в Америка.

В началото на XX век тя прониква в много европейски страни, в Африка, Австралия и Япония. Споменаваме предимно култивираната печурка, защото основната търговска гъба, често наричана "царица на гъбите" е именно тя.

Първият силен тласък гъбопроизводството получава след създаване на методи за лабораторно /стерилно/ производство на посадъчен материал /мицел/ през 1894г.

При изграждането на един съвременен фамилен (семеен) гъбарник за отглеждане на култивирани печурки стремежът е да се внедрят постепенно някои елементи на новата технология в производството на печурки като:
  • построяване на подходящи за целта помещения с необходимите санитарни изисквания;
  • доставяне на готов за зареждане пастьоризиран компост в пластмасови торбички;
  • ускоряване на производственият цикъл, което води до многократни зареждания на гъбарника в рамките на една година;
  • изнасянето на вече използваният компост с торбите от помещението, което предпазва гъбарника и околността от разпространяване на зарази.
Крайният резултат при прилагането на тази технология в малките гъбопроизводителни ферми е стабилизирането и повишаването на средния добив печурки. Максималните добиви, които се получават днес при отглеждане на култивирана печурка в семейни ферми е от 240 ÷ 300кг. пресни гъби на тон компост.

Организирането и внедряването в едно селище на малки гъбарници създава добри предпоставки за развитието на гъбопроизводството като доходоносен семеен бизнес за отделните домакинства, като най-вероятно и в близкото бъдеще българското гъбопроизводство ще остане дребно и ще се развива на фамилен принцип.

Инвестирането в големи модерни гъбарници засега е икономически неизгодно, поради голямата конкуренция на международния пазар за пресни и консервирани гъби. Но за сега се очаква скоро време да започне влагане на инвестиции в малки специализирани ферми с годишна продукция от 80-100 тона прясна печурка.

Проектите за малка фамилна гъбопроизводителна ферма поставят ударение върху строителството на подходящи помещения, съоръжения и тяхната правилна експлоатация. Акцентира се върху производствения процес и неговите особености, както и върху транспортирането на готовите печурки до крайния потребител /изкупвателен пункт или търговец и продажбата им на едро и дребно/.

Не бива да се забравя, че производството на култивирани печурки е рискова дейност и изискванията на международния пазар към качеството на продукцията са твърде високи за досегашния български гъбопроизводител. Ето защо е от важно значение предварителното обучение на бъдещите фермери.

За реализиране на един проект от типа на "фамилна ферма за култивирани печурки" е възможно да се търси съдействието на международни икономически програми за развитие на малкия и средния бизнес, както и помощ от страна на специалисти в тази област.
------------------------------------------------