Биохумус - биотор

За производството на биохумус или биотор е необходимо да се снабдите с червен калифорнийски червей, като Ваша главна работна сила. Но също може да се използва и обикновен дъждовен червей (Калифорнийския се размножава по-бързо, но струва пари и трябва да зимува на топло).

Дъждовен червей може да намерите буквално навсякъде и повсеместно, но най-много има в старите боклукчийски купчини около селски дворове, животновъдни ферми от всякакъв вид, по дъното на горски оврази под насъбралите се там миналогодишни листа.

Зареждането с компост за производство на биохумус се прави от всякакъв органичен материал - спарени листа, събрани в гората или в градината, спарени обелки или остатъци от плодохранилища, отпадъци от Вашата кухня (само от растителен произход), оборски тор от кокошки, свине, зайци, гълъби и др.

В готовия компост се пускат червеите, за да го преработват (ядат) в биохумус. На 1 квадратен метър се пускат 5000 червея. Преработката на така съставения субстракт трае обикновено по 4 - 5 месеца, при което броя на червеите се увеличава 5 - 10 пъти, в зависимост от това колко грижи полагате за поддържане на оптимални условия. Ако периодично се отделят възрастните червеи, може още повече да се ускори възпроизводството.

Сега да пресметнем добива и дохода. Един червей за ден преработва около 1 грам субстракт, от което излиза около 50% биохумус. Смятаме за 4 месеца, 5000 червея на 1 квадратен метър, преработвайки 600 кг. компост, ще дадат добив от 300 кг. биотор, което излиза 96 лв (при цена 15 лв за 1 тобра от 50 литра).

Ако за целта отделите в градината си 100 квадратни метра (10 м х 10 м), това прави доход от 9600 лв за едно лято. А ако се запретнете с 1 дка?! Не е лошо, нали! При това разходите за време и труд са за периодично поливане и подготовка на компост (събиране на листа и растителни отпадъци + оборски тор).

След това готовия екологичен тор се разфасова в торби и се разнася в магазините. Това може да се прави в мазето или на вилата. Освен това, червеите могат да се използват (след края на сезона) като много добра фуражна добавка за кокошки, прасета и др., като при това кокошките увеличават броя на снесените яйца. А младите животни, хранени с червеи се развиват по-интензивно. От изсушените и стрити на прах червеи може да се прави храна, която да се разнася в зоомагазините.

Възможностите са доста, но само за предприемчиви хора. А как да познаете дали един човек е предприемчив? Много просто! Предприемчивия човек винаги намира начини да свърши работата, а мързеливия постоянно ти обяснява (и то много научно) защо работата не може да стане. Но помислете! Вие кога сте плащали на някой, който Ви обяснява защо не може да Ви свърши работа? Е, не го правете и Вие.
------------------------------------------------

Фамилни (семейни) ферми за отглеждане на печурки

Интересът на човека към ядливите гъби като към желана, вкусна и пикантна храна е от незапомнени времена. Сезонното появяване на диворастящите гъби е насочвало постоянно човека към мисълта за култивираното им отглеждане.

През 1754 г. шведът Лундсберг описва отглеждане на печурка в оранжерии и на открито. А по-късно, от Франция вече, производството на култивирана печурка, преминава в Англия, където започва строителството на специални примитивни гъбарници, а през 60-те години на XIX век култивираната печурка навлиза и в Америка.

В началото на XX век тя прониква в много европейски страни, в Африка, Австралия и Япония. Споменаваме предимно култивираната печурка, защото основната търговска гъба, често наричана "царица на гъбите" е именно тя.

Първият силен тласък гъбопроизводството получава след създаване на методи за лабораторно /стерилно/ производство на посадъчен материал /мицел/ през 1894г.

При изграждането на един съвременен фамилен (семеен) гъбарник за отглеждане на култивирани печурки стремежът е да се внедрят постепенно някои елементи на новата технология в производството на печурки като:

• построяване на подходящи за целта помещения с необходимите санитарни изисквания;
• доставяне на готов за зареждане пастьоризиран компост в пластмасови торбички;
• ускоряване на производственият цикъл, което води до многократни зареждания на гъбарника в рамките на една година;
• изнасянето на вече използваният компост с торбите от помещението, което предпазва гъбарника и околността от разпространяване на зарази.

Крайният резултат при прилагането на тази технология в малките гъбопроизводителни ферми е стабилизирането и повишаването на средния добив печурки. Максималните добиви, които се получават днес при отглеждане на култивирана печурка в семейни ферми е от 240 ÷ 300кг. пресни гъби на тон компост.

Организирането и внедряването в едно селище на малки гъбарници създава добри предпоставки за развитието на гъбопроизводството като доходоносен семеен бизнес за отделните домакинства, като най-вероятно и в близкото бъдеще българското гъбопроизводство ще остане дребно и ще се развива на фамилен принцип.

Инвестирането в големи модерни гъбарници засега е икономически неизгодно, поради голямата конкуренция на международния пазар за пресни и консервирани гъби. Но за сега се очаква скоро време да започне влагане на инвестиции в малки специализирани ферми с годишна продукция от 80-100 тона прясна печурка.

Проектите за малка фамилна гъбопроизводителна ферма поставят ударение върху строителството на подходящи помещения, съоръжения и тяхната правилна експлоатация. Акцентира се върху производствения процес и неговите особености, както и върху транспортирането на готовите печурки до крайния потребител /изкупвателен пункт или търговец и продажбата им на едро и дребно/.

Не бива да се забравя, че производството на култивирани печурки е рискова дейност и изискванията на международния пазар към качеството на продукцията са твърде високи за досегашния български гъбопроизводител. Ето защо е от важно значение предварителното обучение на бъдещите фермери.

За реализиране на един проект от типа на "фамилна ферма за култивирани печурки" е възможно да се търси съдействието на международни икономически програми за развитие на малкия и средния бизнес, както и помощ от страна на специалисти в тази област.
------------------------------------------------

Надомното производство на зеленчуци

Възможно ли е надомното производство на зеленчуци?

Много зеленчуци можете успешно да отглеждате в домашни условия през цялата година. По стелажи или первази край прозорците, а от пролетта до есента - и по терасите можете да култивирате най-различни растения, обогатявайки по този начин рациона си през цялата година с храна богата на витамини и микроелементи.

Най-често в домашни условия се отглеждат краставички, домати, чушки, спанак, маруля, лук, чесън, магданоз и даже тютюн. За целта е необходимо предварително да си подготвите почвена смес и подхранващи съставки, подобно на тези, които се използват за отглеждане на цветя, в т. ч. дървесна пепел, стърготини, торф.

Надомното производство на зеленчуци

Използват се различни видове съдове - керамични, пластмасови, дървени, кофички от кисело мляко или сокове, бутилки от минералана вода и др.

Необходими са Ви също термометри - в стаята и на балкона за наблюдение на вътрешните и външните температури; лампи за доосветяване на растенията, особено през зимния период, но и през останалото време, ако имате растения, разположени далеч от прозорците.

С аптекарски везни или с мерителни лъжички и чашки можете да определяте количеството на подхранващите смеси и торовете.

Подгответе още и лопатки, сито за почвените смеси, колчета за пикиране и пресаждане, малка лейка, пулверизатор (празна бутилка от почистващ препарат), малка вила за разрохване на почвата, ножове, полиетилен за покриване на сандъчетата с разсада, хартия за засенчване на растенията през горещите дни, колчета и канап за привързване.

При отглеждане на зеленчуци вкъщи трябва да отчитате ограничената площ, ниската осветеност, а също и някои специфични изисквания на отделните култури.

Най-добре е да разполагате растенията в близост до прозорците обърнати на изток, юг и запад. Светлолюбивите растения поставяйте отляво на източните и отдясно на западните прозорци.
Полезната площ пред прозорците можете да увеличите с добре закрепена широка дъска, а за постигане на по-голяма интензивност използвайте стелажи с полици през 30 -40 см.

За отглеждане на малките растения се използват малки и плитки съдове, а за големите - големи и дълбоки съдове (метални кутии от сирене, 5 или 8 литрови бутилки от минерална вода).
За отглеждане на разсад си приготвяйте торфени блокчета чрез специално сковани за целта решетести сандъчета с подвижни дъна под всяка кутийка (за по-лесно изваждане на блокчетата).

При подбора на съдовете отчитайте нуждите на конкретното растение. Например за краставичките са нужни съдове с обем от 5 до 8 литра, за нискораслите домати - 5 л., за високораслите домати - 8 - 9 л.

За оттичане на излишната поливна вода съдовете трябва да имат малки отвори по дъното, като при използване се поставят в тавички за да не наводните стаята си.А за да не се подпушват отворите, по дъното на съдовете правете дренаж от дребни камъчета и керимидки, след което насипвайте почвената смес.

Добре е металните съдове да обвивате в хартия, понеже през лятото на слънце те бързо се загряват, а през нощта бързо се охлаждат.

Новите съдове промивайте с разтвор на сода, а използваните с гореща вода и сапун, след което ги дезинфецирайте с подходящ разтвор.

Почвената смес приготвяйте предварително от плодородна градинска почва, смесена с прогнили листа, торф, едрозърнест пясък и съхранявайте на подходящо място в мазето или на терасата. За да е еднородна, почвата смесвайте я добре и след това я пресявайте през едро сито.
За отглеждане на растения през зимните месеци голямо значение има допълнителното осветяване. 

За целта използвайте луминисцентни осветителни тела с мощност 40 W, като ги разполагате в близост до растенията - странично стоящи, странично висящи или висящи над самите растения. Могат да се използват и обикновени електрически крушки с мощност 100 - 150 W на 1 кв. м. Доосветяването се прави в сутрешните часове и вечер, но ако  растенията се отглеждат само на изкуствено осветление, то неговата продължителност трябва да е 12 - 18 часа. 

В хладните жилища или стаи, където е трудно да се поддържа оптимален режим на топлина и влажност, за младите растения могат да се използват мини парници - за целта сандъчетата се покриват с полиетилен, поставен на подходяща конструкция.

За удобство е добре да разполагате с маса в близост до отглежданите растения. На нея ще извършвате пикировката (пресаждането) и разсаждането, както и др. дейности, свързани с отглеждането. 

С цел закаляване на разсада и младите растения е добре през деня да ги изнасяте на открит въздух (на терасата) или да си изготвите специална конструкция на релси, по която през деня ще избутвате растенията навън от прозореца, а вечер ще ги прибирате навътре.
Зеленчуци вкъщи могат да се отглеждат по различни начини: от семена, от разсад, чрез доотглеждане на растения, взети от градината.

От семена се отглеждат обикновено лук, чесън, магданоз, марули. Чрез разсад се отглеждат домати, чушки, краставички. Есенно доотглеждане вкъщни условия се прави на домати, чушки, патладжан, цветно зеле и др., които при отглеждане в градината не са успели да дадат реколта. В този случай растенията, с пръстта около корените, се пресаждат в големи съдове за доотглеждане. Реколтата се формира за сметка оттока на хранителни вещества от листата и стеблата на растението.

Възползвайте се веднага от тази технология за да осигурите целогодишно трапезата си с пресни зеленчуци.

В момента разполагаме и с подробни конкретни технологии за отглеждане на краставички, домати, чушки, грах, фасул, маруля, спанак. При желание от Ваша страна, можете да заявите всяка от тях с писмо свободен текст и такса от 15 лв за всяко растение, преведена по известния Ви вече начин.
------------------------------------------------