2.11.2010 г.

Агротехнология за отглеждане на пшеница.

Пшеницата е най – важната земеделска култура у нас. 

Зърното и е основна суровина за приготвянето на хляб, хлебни изделия, използва се още за производството на макаронени изделия, фиде, булгур, сладкарски изделия и др. Преработеното пшенично зърно и негодната пшеница се използва като фураж за животните. В България се засяват средно около 9 – 12 млн. дка. пшеница, при средни добиви 280 – 320 кг/дка., а при по добри условия добивите достигат 450 – 600 кг/дка.

По – голяма част от площите са заети със зимна мека пшеница, която се използва за производството на хляб и хлебни изделия, а около 60 – 80 хил. дка. са заети от твърда пшеница, предимно в Южна България и се използва за производството на макаронени изделия.

Предшественици. 

Пшеницата има избор на предшественици. Те могат да се степенуват по следния начин:
  • -    ранни едногодишни бобови култури (грах, фасул и др.) и едногодишни смески с бобов компонент;
  • -    късни едногодишни бобови култури;
  • -    средно ранни хибриди на царевицата за зърно, слънчоглед и др.;
  • -    средно късни хибриди на царевицата за зърно, сорго, зеленчуци, ечемик и др;
  • -    късни хибриди на царевицата за зърно, късни зеленчуци;

Не бива да се отглежда след зимни житни култури.

Обработка на почвата. 

Времето и срокът на обработката на почвата се определя от вегетационния период на предшественика и от времето на освобождаване на площта от него. Обработката при ранните  предшественици ( грах, фасул) които се прибират 3 – 4 месеца преди сеитбата на  пшеница, се извършва еднократна плитка обработка с дискови лющилници или дискови брани.    

След късни предшественици почвите се обработват на дълбочина 8 – 10 см. с тежки дискови брани. При заплевени с многогодишни плевели и растителни остатъци се извършва предсеитбена оран с лемежен плуг на дълбочина 14 – 16 см. След оранта се извършват дискувания с дискова брана за изравняване на повърхността, за да се създаде подходящо легло за семената.

Торене на пшеницата.

Торенето има важно значение за повишаване на добивите. Пшеницата се тори с минерални торове. Органичните торове се внасят на някои окопни предшественици. Необходимо е да се прилага схема на торене. В зависимост от типа предшественик се определя нормата на азотно торене, докато нормата на фосфорното торене за всички предшественици варира от 10 – 12 кг/дка.

Калиево торене се прилага, ако запасеността на калий на почвата е ниска. Фосфорните и калиевите торове се внасят с една от последните обработки на почвата. Нормата на торене в зависимост от условията на отглеждане.

Може да се посочат следните норми за торене:

при неполивни условия:
  • 14 - 16 кг / дка - N,
  • 10 – 12 кg / дка - Р2О5,
  • 8-10 кg / дка  - К2O

при поливни условия:
  • 18 – 20 кг / дка - N,
  • 12 – 14 кг / дка - Р2O5,
  • 10 – 12 кг / дка - К2O.

Фосфорните и калиевите торове се внасят с обработка след прибиране на предшественика. Азотните торове се внасят двукратно – 1/3 от торовата норма с последната предсеитбена обработка, а останалите 2/3 като ранно пролетно подхранване (февруари, март).

Посевен материал и сеитба. 

Посевния материал трябва да бъде окачествен по установени стандарти, правилно съхраняване и обеззаразяване за борба с болести по пшеницата непосредствено преди сеитбата. Посевната норма се определя в зависимост от особеностите на сортовете, от вида на предшественика, от качеството на предсеитбената обработка на почвата и сроковете на сеитбата.

Посевната норма трябва да бъде между 400 и 650 к. с. /кв. м. Сеитбената норма за пшеницата варира между 22 - 26 кг. к. с. /дка. Сеитбата се извършва с тесноредови сеялки, които се комплектоват със заравняваща и притъпкваща част или с влачки. След сеитбата площите се валират с комбинирани валяци.

Грижи по време на вегетация. 

След сеитбата за посевите се полагат постоянни грижи, за да се опазят от плевели, болести и неприятели, като им се осигури допълнително количество хранителни вещества през вегетацията. Грижите при пшеницата се подразделят по периоди: есенни, зимни и пролетни.
Борбата срещу плевелите се води чрез използването хербициди като се съобразява с характера на заплевяването.

Борбата срещу болести се състои в използване на фунгициди, която започва още с третиране на посевния материал. Борбата се води срещу базичното гниене, ръждата, брашнестата мана и др. Неприятели на пшеницата са житните бегачи и житните дървеници.

Прибиране. 

Продължителността на жътвата не трябва да е повече от 12 - 14 дни. У нас зърното на пшеницата се прибира чрез директна жътва със зърнокомбайни, а сламата – със сламопреси.
--------------------------------------------------

Няма коментари:

Публикуване на коментар