Фамилни (семейни) ферми за отглеждане на печурки

Интересът на човека към ядливите гъби като към желана, вкусна и пикантна храна е от незапомнени времена. Сезонното появяване на диворастящите гъби е насочвало постоянно човека към мисълта за култивираното им отглеждане.

През 1754 г. шведът Лундсберг описва отглеждане на печурка в оранжерии и на открито. А по-късно, от Франция вече, производството на култивирана печурка, преминава в Англия, където започва строителството на специални примитивни гъбарници, а през 60-те години на XIX век култивираната печурка навлиза и в Америка.

В началото на XX век тя прониква в много европейски страни, в Африка, Австралия и Япония. Споменаваме предимно култивираната печурка, защото основната търговска гъба, често наричана "царица на гъбите" е именно тя.

Първият силен тласък гъбопроизводството получава след създаване на методи за лабораторно /стерилно/ производство на посадъчен материал /мицел/ през 1894г.

При изграждането на един съвременен фамилен (семеен) гъбарник за отглеждане на култивирани печурки стремежът е да се внедрят постепенно някои елементи на новата технология в производството на печурки като:

• построяване на подходящи за целта помещения с необходимите санитарни изисквания;
• доставяне на готов за зареждане пастьоризиран компост в пластмасови торбички;
• ускоряване на производственият цикъл, което води до многократни зареждания на гъбарника в рамките на една година;
• изнасянето на вече използваният компост с торбите от помещението, което предпазва гъбарника и околността от разпространяване на зарази.

Крайният резултат при прилагането на тази технология в малките гъбопроизводителни ферми е стабилизирането и повишаването на средния добив печурки. Максималните добиви, които се получават днес при отглеждане на култивирана печурка в семейни ферми е от 240 ÷ 300кг. пресни гъби на тон компост.

Организирането и внедряването в едно селище на малки гъбарници създава добри предпоставки за развитието на гъбопроизводството като доходоносен семеен бизнес за отделните домакинства, като най-вероятно и в близкото бъдеще българското гъбопроизводство ще остане дребно и ще се развива на фамилен принцип.

Инвестирането в големи модерни гъбарници засега е икономически неизгодно, поради голямата конкуренция на международния пазар за пресни и консервирани гъби. Но за сега се очаква скоро време да започне влагане на инвестиции в малки специализирани ферми с годишна продукция от 80-100 тона прясна печурка.

Проектите за малка фамилна гъбопроизводителна ферма поставят ударение върху строителството на подходящи помещения, съоръжения и тяхната правилна експлоатация. Акцентира се върху производствения процес и неговите особености, както и върху транспортирането на готовите печурки до крайния потребител /изкупвателен пункт или търговец и продажбата им на едро и дребно/.

Не бива да се забравя, че производството на култивирани печурки е рискова дейност и изискванията на международния пазар към качеството на продукцията са твърде високи за досегашния български гъбопроизводител. Ето защо е от важно значение предварителното обучение на бъдещите фермери.

За реализиране на един проект от типа на "фамилна ферма за култивирани печурки" е възможно да се търси съдействието на международни икономически програми за развитие на малкия и средния бизнес, както и помощ от страна на специалисти в тази област.
------------------------------------------------